Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
От кого мы произошли?, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 51 гласа)

Информация

Източник: http://izvorite.com

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Моника С.)
  3. — Добавяне на анотация (пратена от Моника С.)

Шамбала и Агарти

Понятието Шамбала е известно на повечето хора, без обаче да разбират какво точно представлява то. Докато Агарти на практика не е известно и само специалисти по древна история на Тибет знаят, че загадъчната „страна Агарти“ съществува на Земята наред със „страната Шамбала“.

Вечната загадка Шамбала

Дори не помня кога за първи път чух за Шамбала — вероятно през студентските си години, в разговори с млади туристи, били в Алтай. По-късно, когато и аз посетих Алтай, на скалите край туристическите пътеки видях надписи „Шамбала“, а срещах и самотници с отнесен вид или пък цели групи, които търсеха страната Шамбала. Нито един от тях не ми отговори нищо свястно. Всички повтаряха, че вървят по следите на великия руски учен Николай Рьорих, който също е търсел тази страна. Помня също, че един от тях ми прошепна: „Казват, че по предсказания ще открият страната Шамбала в края на нашия век (в края на XX век — бел. прев.). Навярно предсказанието е вярно — ние не я намерихме“.

На мен, увлечения по спортен туризъм, тези изследователи на Шамбала ми бяха с нещо неприятни. Те вървяха на групи, не спазваха дисциплина, не познаваха похватите за преминаване на превали, молеха за захар или сол и т.н. По онова време не можех изобщо да си представя, че ще стана изследовател на Шамбала.

За Николай Рьорих, разбира се, знаех отдавна и с моя дух на пътешественик го уважавах безкрайно. С благородна завист му завиждах за сложните експедиции в екзотични райони, като Тибет и Хималаите, и се гордеех, че е наш сънародник. Като роден в затворена комунистическа страна виждах във въображението си пътешествията в чужбина като нещо приказно и неизпълнимо, а Рьорих сякаш придобиваше ореола на човек идол.

Няколко пъти се захващах с книгите му, но ги отмествах, тъй като нищо не разбирах. Разсъжденията за чистата душа и Шамбала не се възприемаха от моя мозък, а описанията на спортните елементи при пътешествията из тибетските планини, които ми бяха толкова по душа, в книгите му заемаха незначително място.

Когато се захванах с офталмогеометрията, естествено, не мислех, че тази суха математическа наука някога ще ме отведе отново до Николай Рьорих и Шамбала. „Средностатистическите очи“ на тибетската раса раздвижиха в паметта ми похода към Алтай и онези момчета с отнесен вид, търсещи Шамбала. Пак взех книгите на Рьорих и започнах да ги чета. Отново нищо не разбрах: разсъждения за чистата душа, акцентиране върху положителните помисли (обич, съвест), отричане на отрицателните помисли (скъперничество, егоизъм и др.), легенди за висши същества, които могат да се появяват и изчезват, намеци за подземен живот и т.н. Дълбоко в себе си съзнавах, че Рьорих е гениален и затова вярвах на написаното от него. Усещах, че притежава някакви други знания, в чиито рамки алегоричните му и витиевати фрази ставаха разбираеми, че става дума за най-голямата тайна на човечеството, която не е разрешено да ни бъде разкрита, а само да бъде приповдигната, за да разберем ролята на основните душевни помисли, на които се опира светът.

Едва по време на експедицията в Индия, Непал и Тибет, когато трябваше да вникна в психологията на лами и свами, разбрах, че техните знания са ключът към Рьорих. След експедицията високо-парните фрази на Рьорих станаха по-материални и разбираеми. Например, че само с чиста душа (т.е. без отрицателна психична енергия) може да се достигне сомати, беше фундаменталната основа за вникване в ред други неща — вечния живот, наличието на предпазна система за живота на Земята и т.н. Започнах да осъзнавам, че в почти неведомия за мен свят на психичната енергия има собствени закони и принципи, че до нас, обикновените хора, стига само шепотът на тези закони, че, познавайки ги, могат да се изяснят много загадки и дори (до известна степен!) загадката Шамбала.

Когато анализирах литературата от гледна точка на вече новите ми, следекспедиционните позиции, бях удивен, че тайната на Шамбала е била интензивно изследвана и по-рано и… тези изследвания опосредствано са били една от причините за най-голямата човешка трагедия — Втората световна война.

Хитлер и Шамбала

В литературата могат да се намерят немалко сведения, че древната мистика на Изтока е оказала фатално влияние върху формирането на Адолф Хитлер. Според редица историци (в частност Л. Повел и Ж. Берже от Франция) в Германия след Първата световна война започват да се разпространяват различни течения и да се създават общности, в чиято основа са древните тибетски легенди за хора от предишни цивилизации и за Шамбала.

Бившият председател на данцингския сенат Раушнинг пише: „Всъщност всеки немец с единия крак е в Атлантида. Там той търси no-добра участ и no-добро наследство“. През 1933 г. в Берлин е създадена тайна организация „Дружество за врил“. Врил! Смята се, че врил е някаква грандиозна енергия, с която е наситена Вселената и която е мяра за божествеността на човека. Овладелият врил ще стане властелин на своето тяло, повелител на другите хора и на целия свят. Членовете на дружеството вярват, че врил е владян от свръххора — гиганти, които понастоящем са притаени в дълбоки пещери и спят под златна обвивка в тези хималайски тайници, но скоро ще се появят, за да ръководят човечеството. Светът ще се промени, когато неговите господари излязат изпод земята. Ако те не са подготвени и с тях не е сключен съюз, всички ще се окажат роби, тор, над който ще разцъфти „Новото време“.

„Дружеството за врил“ оказва голямо влияние върху мирогледа на Хитлер. Но още повече му влияе германският учен Ханс Хорбигер със своята теория за космическия лед (съкратено „Вел“). Според Хорбигер предшественици на нашето време са били хора богове, хора гиганти, приказни по размах и мощ цивилизации и така е било стотици хиляди, ако не и милиони години. Гигантите имали роби. Цивилизацията им загинала в резултат на потоп. Някога и нашите хора, преминали през колосални катастрофи и мутации, ще станат също толкова могъщи като предците си. Всичко в Космоса е подчинено на цикличния закон, съществува строга периодичност за спасението и наказанието на рода човешки. Хорбигер смята, че за да се спаси човечеството, властта трябва да се даде на най-силните и калените, а такава според него е арийската раса, чиито предци са станали силни в ледовете и снеговете.

Преди да дойде на власт, Хитлер често общува с един тибетски лама, живеещ в Берлин. Наричат го „човека със златни ръкавици“, а Посветените — „пазител на ключовете от кралство Агарти“.

Агарти на немски звучи като Азгард. Със загадъчното кралство Агарти е свързана мощната духовна организация „Дружество на Фуле“. Основано е от германските учени Екард и Хаусхофер, които също оказали влияние върху психиката на Хитлер. Основите на тази организация са в древната легенда, свидетелстваща, че преди 30–40 века в района на пустинята Гоби е процъфтявала високоразвита цивилизация. По време на катастрофа почти всички загиват. Останалите живи отиват в хималайските пещери и се разделят на две части. Едните наричат центъра си Агарти (скрито място на доброто), отдават се на съзерцание и не се намесват в земните дела. Другите основават страната Шамбала (център на могъщество и насилие, управляващ народите и стихиите), която е хранилище на неведомите сили, достъпни само за посветените в тайната.

Друга част от хората на тази високоразвита цивилизация се преместват в Северна Европа и Кавказ. Точно те са основният корен на арийската раса. Затова именно тя може да сключи съюз с Агарти и Шамбала и да овладее могъщите древни сили. За целта обаче трябва да се завоюват Източна Европа, Кавказ, Памир, Тибет и Гоби. Тибет и Гоби са район сърце. Който го владее, владее цялата планета, владее силата на Шамбала.

По заповед на Хитлер в Германия е основан специален институт „Аненербе“, организират се експедиции до Тибет в търсене на Шамбала и Агарти.

От всички тези идеи Хитлер формулира теорията на магическия социализъм. Според нея на всеки 700 години хората се изкачват на нова степен, като преди това се трансформират. Трансформацията се извършва в борба, а неин предвестник е явлението Синове на Боговете. Когато се появят гиганти магове, се осъществява преразглеждане на творението — настъпват дълбоки мутации сред хората, за да се създаде новата прогресивна раса на мястото на изчезващата стара. Тази раса трябва да познава силата на Шамбала.

Оттук Хитлер прави страшния извод: има истинска раса (арийска), призвана да опознае следващия цикъл. Другите хора са низши раси, които само външно приличат на хора. Затова изтребването на отделни раси (цигани, евреи, негри и др.) не може да бъде престъпление срещу човечеството. След поражението на хитлеристките войски при Волга Гьобелс пише: „Разберете! Самата идея, самото разбиране за Вселената търпи поражение…“ От 1943 г. Хитлер продължава безсмислената самоубийствена война. Защо? Нацистките вождове чакат потопа, предсказан от Хорбигер. Хитлер чака съда на боговете, чака появата на човека маг. Ще се извърши онова, което не е могло да бъде постигнато с човешки сили! За да предизвика мъстта на небесата, Хитлер заповядва да се наводни берлинското метро, в което загиват 300 000 германци.

На един от международните конгреси гледах американски видеофилм, в който имаше свидетелства за хитлеристките научни разработки на летателни апарати, приличащи на летящи чинии. Две жени контактьорки (югославянка и немкиня) предават на Хитлер чертежи и описания на принципа на действие на летателните апарати на предишни цивилизации. От филма става ясно, че германските учени наистина успяват да създадат такива апарати, които дори са могли да летят. Но времето не стига, за да се доведе всичко докрай — войната е загубена.

От краткия преглед на магическия социализъм на Хитлер и неговите сподвижници могат да се направят два извода.

Първо, те не се замислят над простия философски постулат, че доброто е съзидание, а злото — разрушение. Още във времената на предишните цивилизации са създадени Генофондът на човечеството, Шамбала и Агарти — в случай на глобални катастрофи. Те са свързани с изключително добри намерения — да се запази човечеството на Земята и да се насочва развитието му по пътя на прогреса. В религията и литературата не се споменава, че хората, излизащи (по наша хипотеза) от Генофонда на човечеството, са имали зли намерения, като унищожаване на едни нации в името на други и т.н. Всички те, независимо дали са Бонпо-Буда, Гаутама Буда, Исус или други, са действали само по пътя на убежденията и наставленията, а не чрез насилие. Силата на Шамбала никога няма да се разкрие за злото, предназначена е само за добро. И няма сили в света, които да овладеят силите на Шамбала, защото тя е по-силна от нас. А Бог никога няма да бъде съюзник на злото, защото е олицетворение на доброто.

Второ, случаят с Хитлер (всъщност и случаят със Сталин) говори за опасността, ако на власт дойдат хора от шизоиден тип. Тези „жертви на еволюцията“ имат мания за величие и са склонни към самонаслаждение от тайнствените природни явления. Те нямат логичен тип мислене, не са способни на точен анализ на отделните факти, склонни са към хипертрофиране на всеки факт, особено ако е с тайнствено-мистичен характер. Шизоидите на власт са опасни. Придобилият власт шизоид е в състояние да се заобиколи с подобно обкръжение, което да поведе обществото по ненормален път на развитие. Този път обаче непременно ще има печален край.

Хипотеза за Шамбала и Агарти

Според мен в основата на съществуването на Шамбала и Агарти са два природни, феномена: материализацията и дематериализацията и Генофондът на човечеството.

Материализацията на мисълта или дематериализацията на веществото на пръв поглед изглежда приказно и фантастично. Все едно да повярваш във вълшебната покривка, върху която, едва си помислил, и се появяват различни ястия? Нима може да се вярва, че Саи Баба материализира пръстени, паста за зъби, ориз и други предмети, само защото си е помислил за тях?

Нека да се откъснем от битовата представа, че „чудеса творят“ само фокусниците. Хайде да погледнем на темата от философска гледна точка. Днес вече никой не оспорва, че освен физически има и фин свят. Между тези два свята, които съществуват паралелно, очевидно има взаимни преминавания. Нали вълновата енергия преминава в материя и обратно — например известното от училищната физика: 2 гама = 1 електрон.

Финият свят, т.е. този на психичната енергия (на свръхвисоки-те честоти), трябва да има взаимопреминавания и взаимовръзки с физическия свят също като преминаването на вълновата енергия в материя и обратно. С други думи, трябва да съществува материализация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл. Съвременните физици постоянно подчертават, че мисълта е материална и това явно е вярно. Оттук следва, че легендите и приказките, дошли от дълбоката древност, имат реална основа. Както си му е редът, човек не е склонен към безпочвени фантазии — легендите и приказките са му подсказвани от шепота на кармата, т.е. на предишните животи.

Освен това практически във всички източни издания, посветени на йогите и медитацията, се казва, че висшата форма на медитация е постигането на такова равнище на духовното развитие, при което човек е способен да се дематериализира и пак да се материализира. Наистина сред днешните йоги засега такъв няма. Но очевидно ги е имало преди.

В източната литература съществуват данни, че някои древни хора са могли мигновено да се преместват в пространството. Възможно е и да е фантазия. Но също е възможно, дематериализирайки и материализирайки се, човек да се оказва на мястото, за което си е помислил. А мисълта протича мигновено.

Рьорих, когато описва легендата за Шамбала, отбелязва, че в района на входа към нея могат да се видят хора, които кой знае откъде се появяват на недостъпните околни скали и също толкова загадъчно изчезват. В този случай също бихме могли да разсъждаваме за способността на тези загадъчни хора да се дематериализират и материализират.

Освен дематериализацията и материализацията друг природен феномен, който е в основата на съществуването на Шамбала и Агарти, е, както предположихме, Генофондът на човечеството. Ще разгледаме взаимоотношенията между двата феномена в светлината на хипотезата за Шамбала и Агарти.

Ако се вземе като основа съществуването на феномена „дематериализация-материализация“, необходимостта от Генофонда става спорна. Защо да се съхраняват човешки тела в състояние на сомати хиляди и милиони години, когато те могат да се материализират от финия свят? Религиозната концепция обаче за създаването на човешкото тяло чрез уплътняване на духа сочи, че процесът на материализация на духа е бил извънредно сложен и е била необходима огромна еволюционна дейност на природата. След създаването на физическото тяло с всички принципи на функциониране на генетичния апарат за възпроизводство на човека (раждане на дете), очевидно в информационните пространства на Онзи свят се е натрупала достатъчно информация за строежа на човешкото тяло, появил се е някакъв „информационен код“ на човешкия организъм, така че на негова основа да стане възможно да се прехвърля човек от физическия свят във финия и обратно, т.е. да се дематериализира и материализира.

Не знаем принципите на функциониране на Онзи свят (Всеобщото информационно пространство), но дори и така е логично да се мисли, че удивителните по информационния си капацитет тор-зионни полета на Онзи свят все пак едва ли ще могат много дълго безпогрешно да съхраняват „информационния код“ на физическото човешко тяло (информация за строежа на всяка клетчица, всяка молекула и т.н.). Затова запазването на този „информационен код“ в дематериализирано състояние не може да трае безкрайно дълго и от време на време трябва да се извършва материализация на човешкото тяло за постоянно коригиране на „информационния код“ на Онзи свят.

Оттук вече се определя и необходимостта от съществуването на Генофонда на човечеството във физическия свят, който е в състояние да съхрани физическата основа на „информационния код“ на човека дори при глобална катастрофа и гибел на всички хора на Земята. Генофондът (с хора от различни цивилизации в състояние на сомати) е важно условие за взаимното съществуване на двете форми на живот — във финия и във физическия свят. Хората в сомати са пряко свързани с Онзи свят (върху тях не действа принципът SoHm) и затова в случай на „оживяване“ те трябва да са по-способни за дематериализация и материализация на телата си в сравнение с обикновените хора, обременени от принципа SoHm. Генофондът обединява духовно най-издигнатите хора на всички земни цивилизации, което също определя голямата им способност за дематериализация и материализация на телата.

Дематериализацията на тялото на човека води, както вече отбелязахме, до огромно информационно пренапрягане на духа (живеещ на Земята, както е известно, заедно с тялото), тъй като той, образно казано, се запълва с допълнителна информация за всички структури на физическото тяло. Затова дематериализацията едва ли е осъществима без включването на други, в това число и на висши структури на Онзи свят. От това следва, че феноменът „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло трябва да е под значително по-голям контрол от страна на Висшия разум (центъра за управление на Онзи свят), отколкото обичайния процес за влизане на духа в тялото на детето при раждането му[1].

Защо все пак е необходим този феномен? Нали човекът в сомати така и така чрез душата си е свързан с Онзи свят и Висшия разум. Натрапва се само един отговор — необходим е за водене на подземен живот.

Спомнете си израза на тибетските лами: „Камъкът за тях не е преграда!“. Отначало мислех, че това се отнася за способността на хората от предишните цивилизации да въздействат върху гравитацията чрез насочена психична енергия. По-късно все повече започнах да се убеждавам, че тази фраза no-скоро се отнася за феномена „дематериализация-материализация“, за който камъкът, почвата или скалите не могат да бъдат препятствие. Оттук следва изводът, че той е създаден от природата, за да има възможност за подземен живот.

Какво е подземният живот? След това изследване може да се каже, че е преди всичко Генофондът на човечеството. Навярно под земята има много празнини и пространства, които нямат връзка с повърхността. Вероятно много входове на пещери с годините са били засипани от свлачища. Пещерните храмове под пирамидите (по Блаватская) нямат изходи на повърхността. Как тогава хората в сомати ще излязат? Отговорът е само един — чрез дематериализация с последваща материализация на човешкото тяло на земната повърхност. Тоест те сякаш ще изникнат на празно място.

Явно Генофондът на човечеството включва не само хора от различни цивилизации в сомати, намиращи се в пещери с изходи на повърхността, но и хора в сомати, които са в пещери без изходи. Може да се предполага, че при геоложки катаклизми (приплъзване на тектонични плочи и др.) феноменът „дематериализация-мате-риализация“ пренася хората в сомати в друга, по-безопасна пещера. Възможността за материализация на мисълта съдейства и за „ремонтиране“ на увредени части от телата на хората в сомати и осигурява високо равнище на съхраняването им.

В литературата (както и в разговорите с лами и свами) присъстват сведения за съществуването на подземна техногенна човешка цивилизация. Отначало тази идея ми изглеждаше като абсолютна приказка. Но в светлината на гореизложеното започнах да се отнасям по-сериозно към нея. Мислите ми се въртяха около това, че наистина дематериализацията на човешкото тяло може да стане способ за проникване под земята и обратно. Ако я приемем за възможна, стават разбираеми сведенията на Рьорих за хората, които неочаквано се появяват на недостъпни скали и неизвестно как изчезват. Стават разбираеми и думите на Посветения Висарион, на лами, гуру, свами и йоги, че под земята съществува техногенна цивилизация, основана на базата на древни знания, с апаратура и машини, създадени на различни научни принципи.

Нетърпеливият читател, объркан от разсъжденията за дематериализация и материализация на човешкото тяло, отдавна вече чака отговор на въпроса какво всъщност са Шамбала и Агарти. А отговорът произтича от двата варианта на взаимоотношения между финия и физическия свят, за които вече стана дума:

Първи вариант. Духът като информационен концентрат на психична енергия влита в детето, родено според принципите за възпроизводство на човешкото тяло във физическия свят (генетичен апарат и т.н.), живее заедно с него, а след смъртта отлита пак във финия свят с последващо връщане в ново физическо тяло.

Втори вариант. Силният дух, който се намира във финия свят (стотици, хиляди и милиони години), запазва връзка с физическото тяло в състояние на сомати от първия или втория вид (каменно-неподвижно тяло или активни адепти). В този случай духът е способен да прехвърли сомати от първия вид в сомати от втория вид, т.е. да промени каменно-неподвижното състояние на тялото във функционално активно и обратно, и дори да предизвика дематериализация на физическото тяло и отново материализация.

Първият вариант на взаимоотношения между финия и физическия свят е характерен за обичайния земен живот, т.е. за простосмъртните.

Вторият вариант се отнася за подземния (или и подводния) живот, когато практически се постига безсмъртието на човека. По този вариант според нас живеят Шамбала и Агарти.

Всъщност Шамбала и Агарти са система от паралелен живот на Земята, имаща предимно подземен (подводен?) характер с практическо безсмъртие на хората там (каменно-неподвижно сомати или активни адепти), способност за дематериализация и материализация на тялото, както и за преминаване от функционално пасивно състояние на тялото към функционално активно и обратно.

Все пак какви хора населяват Шамбала и Агарти? В старанието си да отговорим на този въпрос от логическа гледна точка ще съпоставим втория вариант на живот на Земята с описания за живота на лемурийците и атлантите. От съпоставянето е очевидно, че жизнените принципи на предишните цивилизации — атланти и особено късните лемурийци (лемуро-атланти), до голяма степен са сходни с втория вариант на живот на Земята. Те също са имали пряк достъп до Всеобщото информационно пространство (Онзи свят), лекували са телата си с помощта на вътрешна енергия, технологиите им са били основани на енергията на финия свят (психична енергия) и т.н. Достигнали ли са лемурийците и атлантите безсмъртието и способността да се дематериализират и материализират? Трудно е да се отговори, но все пак някакви указания по този повод в литературата съществуват. По-вероятно е само отделни индивиди да са достигнали до подобни състояния[2].

Преди всичко бие на очи, че животът и технологиите на хората от предишните цивилизации са основани на това, че духът им е бил по-силен. Вторият вариант на живот на Земята (Шамбала и Агарти) също е основан на възможностите на силния дух.

От това съпоставяне се налага изводът, че Шамбала и Агарти са населявани с хора от предишни цивилизации — лемурийци и атланти. Кои от тях играят основополагаща роля? Мисля, че тя принадлежи на лемурийците — като представители на най-развитата цивилизация на Земята.

Цивилизацията на атлантите получава развитие едва когато са им разкрити източниците на древните знания, идващи от лемурийската цивилизация. Освен това в момента на нейната гибел (космически катаклизъм) лемурийците, както става ясно от литературата, не загиват напълно. Възможно е най-развитите от тях, използвайки феномена „дематериализация-материализация“, да са отишли под земята, спасявайки се от катастрофата. Там навярно са организирали страните Шамбала и Агарти.

При всички автори има указания за Синове на Боговете, които се появяват на Земята неизвестно откъде и ръководят развитието на човечеството в принципно важните етапи от историята. Такива сведения има както в описанията на развитието на нашата цивилизация (Бонпо-Буда и др.), така и в описанията на цивилизацията на атлантите. Следователно от Шамбала и Агарти периодично излизат лемурийци, за да повлияят върху развитието на цивилизацията на повърхността.

Има ли атланти в Шамбала и Агарти? Както е известно, тяхната цивилизация е била по-слабо развита в сравнение с лемурийската. Независимо от това духовото равнище на атлантите е било достатъчно високо и им е позволявало да изпадат в състояние на дълбоко сомати. Според нас те също влизат в системата на подземния живот, но са предимно в пасивно каменно-неподвижно състояние на сомати. Те в по-малка степен са пригодени към феномена „дематериализация-материализация“, а състоянието им (пасивно сомати, активно сомати, дематериали-зация и т.н.) до голяма степен се контролира от лемурийците. Нека да си спомним, че ламите и Особените хора постоянно напомняха за някакъв загадъчен „Той“, който позволява достъпа в сомати-пещери-те. Възможно е загадъчният „Той“ да е лемуриец от Шамбала или Агарти, призван да контролира тази част от Генофонда.

Влизат ли хора от нашата цивилизация в състава на Шамбала и Агарти? Вероятно все пак да, но само в каменно-неподвижно състояние и подвластни на лемурийците. В потвърждение могат да се приведат сведенията, че пророците — например Исус Христос, са били на обучение в Тибет, в страната Шамбала. Предположенията са, че пророците, които излизат от сомати-пещерите, получават допълнителни знания в техногенната подземна цивилизация на Шамбала и Агарти.

Нашите хипотетични представи за Шамбала и Агарти до голяма степен съвпадат с данните на някои хора, които могат да бъдат причислени към Посветените. Например вече споменатият настоятел на един от руските манастири каза, че Шамбала и Агарти включват хора от различни цивилизации, обединени в единен подземен свят. Начело са лемурийците, чието равнище на развитие надвишава това на атлантите и на хората от нашата цивилизация. Атлантите са деца в сравнение с лемурийците, да не говорим за хората от нашата цивилизация. Точно лемурийците до съвършенство владеят енергията на финия свят. Преди няколко милиона години те са достигнали толкова високо равнище на развитие, че по време на страшната катастрофа успяват да спасят цивилизацията си и отиват под земята, където живеят и досега. Имат невероятни апарати и механизми. Те съставят основата на Генофонда и го охраняват. Много отдавна под земята се разделят на две страни — Шамбала и Агарти, като Агарти е по-добрата страна в сравнение с Шамбала.

Марат Фатхлисламов от Уфа, който се занимава с окултни науки, казва, че през последните 30 000 години от Висшия разум е постъпила команда за преминаване на лемурийци от Генофонда на човечеството в страните Шамбала и Агарти. Там, под земята, те са във физическо или във фино състояние. Лемурийците работят, имат свои технологии, например летящи чинии. Част от тях са в състояние на сомати в Генофонда. Чакат часа „Х“, когато ще настъпи вторият „Златен век“ — векът на истината, когато на хората ще се разкриват древните знания. По времето на века на истината атлантите по-често ще излизат от сомати, ще се появяват на повърхността и ще учат хората от нашата цивилизация на други принципи на живот. В Генофонда на човечеството има и нейни представители.

Какви технологии владеят лемурийците в Шамбала и Агарти? Те би трябвало да се основават на друг енергиен принцип, който за нас е неразбираем. Най-вероятно използват енергията на финия свят. Технологиите на Шамбала и Агарти според нас се проявяват чрез известните на всички неидентифицирани летящи обекти (НЛО) — летящите чинии.

Съществуването на подобни обекти не би трябвало да се поставя под съмнение — сведенията са твърде много. Известно е, че тези летателни апарати се придвижват безшумно, развиват невероятна скорост, рязко променят посоката на полета си, увисват над земята, кацат, спускат се под водата и са в състояние да се появяват и изчезват неочаквано. Описани са различни видове НЛО — от кораби с огромни размери до малки летящи чинии. Хората са срещали хуманоиди — човекоподобни същества с огромен ръст или пък джуджета.

Ще съпоставим описанието на древните летателни апарати (ви-мана) на лемурийците и атлантите с описанията на НЛО. Според стигналите до нас сведения от литературните източници виманата също са били с дискообразна форма, могли са да увисват над суша и вода, рязко да изменят посоката на полета и т.н. Тоест между съвременните НЛО и древните вимана съществува близка аналогия. Следва хипотетичното заключение, че НЛО са създадени и се създават в съвременния период в Шамбала и Агарти по древната технология на лемурийците. Тяхната цивилизация очевидно не е изгубила древните технологии за строеж на летателни апарати.

Защо все пак никой от днешните хора не е могъл детайлно да проучи НЛО? Защо всеки път в последния момент загадъчно изчезват? Явно те също се дематериализират и материализират. В противен случай е трудно се обясни неочакваното им изчезване, както и това, че на земната повърхност не са открити признаци за базиране на летящи чинии. Може да се допусне, че строителството и базирането на НЛО се осъществяват под земята в Шамбала и Агарти, а излизането на повърхността и влизането под земята стават чрез дематериализация.

Смята се, че НЛО са летателни апарати на пришелци от Космоса. Но не е без основание и нашето предположение, че те са техногенно постижение на Шамбала и Агарти.

Ако се вземе като основа хипотезата за подземна цивилизация на лемурийците, нормално е да си зададем въпроса как се изхранват, тъй като под земята няма как да се произвеждат хранителни продукти. При нашето равнище е трудно да се разсъждава на тази тема. Въпреки това можем да предположим, че лемурийците получават продукти чрез материализация на мисълта. Потвърждение за подобно предположение са съвременните сведения за материализация на ориз и други хранителни продукти — Сатия Саи Баба и други.

Има някои сведения за входа към Шамбала. Марат Фатхлисламов например смята, че се намира някъде в индийските Хималаи и е защитен от бариера във вид на светещо кълбо. Висарион пише, че в района на входа (в Хималаите) действа мощен източник на не-известна енергия. Може би действително съществува такъв вход, но явно не играе решаваща роля, тъй като способността за дематериализация и материализация в огромна степен го обезсмисля.

Много е писано и за т.нар. господар на Шамбала. В ислямските източници той де нарича Имам Махди, в Библията се говори за връщането на Христа, будистите очакват Буда Майтрея. Предполага се, че „господарят на Шамбала“ ще бъде с огромен ръст, а идването му ще бъде свързано с появата на Антихриста, който ще се роди в Европа и сам ще се нарича бог. „Господарят на Шамбала“ ще проповядва всеобща любов и ще противостои на Антихриста.

Трудно е да се каже какво ще се случи. Но ако „господарят на Шамбала“ се появи на Земята, най-вероятно това ще е някой от лемурийците от Шамбала или Агарти. Или атлант (или човек от нашата цивилизация) от Генофонда на човечеството.

Обобщавайки хипотезата за Шамбала и Агарти, можем да кажем следното. Те са система от паралелен подземен (подводен?) живот на Земята на хора от различни цивилизации (лемурийци, атланти и представители на нашата цивилизация), основан на други принципи на взаимоотношения между физическия и финия свят — преди всичко на способностите за дематериализация и материализация. Там животът и смъртта са нещо единно, хората от различните цивилизации са заедно, а времето тече по-различно. Шамбала и Агарти са създадени във връзка с глобалната катастрофа на Земята в периода на лемурийската цивилизация, а по-нататък започват да изпълняват ролята на осигуряващо звено в земния живот. Те са надеждно скрити под повърхността и не са подложени на въздействието на космически или геоложки катастрофи. Животът там е много пъти по-добре защитен, отколкото на земната повърхност.

Шамбала и Агарти имат две основни съставни части: Гено-фонд на човечеството и техногенна подземна цивилизация на лемурийците, която охранява Генофонда. Използвайки способността си да се дематериализират и материализират, лемурийците от Шамбала периодично се появяват в подземните хранилища на Генофонда, за да контролират състоянието на хората в сома-ти. Те имат подробна информация за живота отвън, обучават пророците (излезли от сомати), както е било с Исус Христос и останалите. Летателните им апарати постоянно проучват живота на земната повърхност в техногенен, биологичен и политически аспект. Тези познания се анализират и се предават на пророците на повърхността.

Предполагам, че загадъчният „Той“, който допуска в сома-ти-пещерите Особените хора, е представител на техногенната цивилизация на лемурийците. Вълнението им, предизвикано от нашата рисунка с хипотетичния лемуриец, може да се обясни с възможността в определени случаи лемурийците, материализирайки се, неочаквано да се появяват в пещерите. Представете си вълнението на Особените хора, когато сред телата в сомати, с чийто вид вече са свикнали, изневиделица израства жив човек с огромен ръст.

Според нас техногенните лемурийци от Шамбала също периодично изпадат в пасивно каменно-неподвижно състояние на сомати, попълвайки Генофонда на човечеството, а от него периодично излизат други, за да попълнят техногенната подземна цивилизация. Тоест между Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците съществуват взаимовръзка и взаимопреминаване.

Нашето мнение е, че техногенната цивилизация на лемурийците се е отделила като активна част от Генофонда на човечеството по следните причини: по-действена охрана на Генофонда; запазване и развитие на тази цивилизация (на високото технологично равнище, постигнато още на повърхността); активно изучаване на живота на повърхността за коригиране действията на пророците и за други въздействия върху човечеството.

И така, Генофондът на човечеството и подземната техногенна цивилизация на лемурийците представляват единна система на паралелен живот на Земята. Точно това са Шамбала и Агарти.

По какво се различават те? Могат да се направят две предположения:

1. По географски признак. В литературата има доста указания, че мястото на Шамбала е в Тибет, Хималаите и близките до тях райони. Къде е Агарти? Около египетските пирамиди и намиращите се наблизо региони (Арабският полуостров, Африка и др.)? Във връзка с това може да се говори за съществуването на две подземни страни — Шамбала и Агарти, всяка от които включва част от Генофонда на човечеството и техногенната цивилизация на лемурийците, но се отличават по място на разположение.

2. Ако се вземат под внимание сведенията на „Дружеството на Фуле“ (Екард и Хаусхофер), че хора от високоразвита цивилизация в Гоби, след като се влезли в хималайски пещери, са се разделили на два клона — Шамбала и Агарти, първият от които е център на могъщество и неведоми сили, а вторият — скрито място на доброто и съзерцанието, можем да допуснем, че Шамбала е техногенната цивилизация на лемурийците, а Агарти — Генофондът на човечеството. В този случай страната „Шамбала плюс Агарти“ (т.е. техногенната цивилизация на лемурийците плюс Генофонда на човечеството) очевидно има подземен център в Тибет и Хималаите и се разпростира по цялото земно кълбо.

Кое от двете предположения е вярно? Трудно е да се каже. Същността обаче не е в това кое и как да се нарича, а в това, че системата на подземния паралелен живот на Земята явно все пак съществува. И в основата на този паралелен живот е Генофондът на човечеството.

Те са по-силни от нас

Отново ще повторя, че в разговор с вече споменатия настоятел на един от руските манастири развих мисълта, че ние, хората, трябва да защитаваме Генофонда на човечеството и Шамбала от посегателства. Настоятелят ме прекъсна и каза:

— Те не трябва да се защитават. По-силни са от нас. Много по-силни…

Тогава все още не бях анализирал ситуацията с дематериализацията и материализацията на човешкото тяло и затова не осъзнавах много неща. Възразих му, но той изрече:

— Не разбирате какво е енергията на финия свят. С поглед може да се повдигне огромен камък, мигновено да се премести в пространството, да се предизвика общ хипнотичен сън и т.н.

След тези думи започнах да се съмнявам — защо все пак Шамбала, след като е по-силна от нас, не завладее земната повърхност, която е по-пригодна за живот в сравнение с подземните празнини и пещери? Защо хората от нашата цивилизация не се заменят с по-развитите лемурийци? Но тогава психиката ми още беше подложена на силното влияние на битовите човешки представи, още не можех да се абстрахирам до такава степен, че да мисля по различен начин и по пътя на научната логика да навляза и да анализирам тайнственото и непознатото. Думите на настоятеля за силата на Шамбала предизвикаха във въображението ми фантастични картини на война между лемурийците и нашата цивилизация.

Нека да дадем воля на фантазията си и да си представим, че в някаква страна — например в Русия, в някакъв град — например в Москва, в центъра на града — например на Червения площад, изпълнен докрай с народ — например във връзка с отбелязването на Деня на Конституцията, неочаквано изниква човек със 7-10-метров ръст (материализация) и необичайна външност. Всички ще изпаднат в шок. Гигантът ще обходи с очи хората и ще се съсредоточи например върху мавзолея на Ленин. Погледът му ще започне да натежава и хората, усетили необичайната му сила, ще видят, че от мавзолея най-напред отлита парче от стената, а след това целият се срива като картонена кула. Гигантът (пак с поглед) ще повдигне парче от мраморната стена във въздуха, ще си поиграе с този многотонен отломък и ще отмести погледа си, в резултат на което той с грохот ще падне на Червения площад, смазвайки хората.

После гигантът ще улови погледите на хората, втренчени в него, а от неговия взор те ще изпитат непонятна слабост и моментално ще се строполят заспали по земята. Някой от охраната на Кремъл ще вдигне пистолета си, за да стреля по гиганта, но той мигновено (четене на мисли) ще го погледне и нещастникът ще излети заедно с парче от стената, до която се е намирал. Повиканият полк, само като види гиганта, ще бъде деморализирай, а после и отхвърлен от незнайна сила заедно с цялата му бронирана техника. Бронетранспортьори и танкове, вдигнати като перушинки във въздуха, ще падат върху сградите и ще ги рушат. Летци от вертолетен полк, които наближават мястото на събитията, ще видят, че навигационните прибори са излезли от строя, сякаш вертолетът е попаднал в зона на изключително силна магнитна аномалия. После ще изпитат необясними чувства на тревога и негодувание, които ще се сменят с главоболие и изключителна слабост. Вертолетите ще започнат да падат върху сградите и да се взривяват.

Исполинът ще продължава да стои в средата на площада, наблюдавайки спокойно събитията. Ако някой от лежащите е в състояние да вдигне глава, ще види, че той прави няколко крачки, тялото му се напряга и… изчезва. И само разрушенията, пожарите и лежащите на земята хора ще напомнят за неговото пришествие. Гиганти ще се появяват ту в един, ту в друг град на земното кълбо, всявайки паника и ужас сред хората. Ще се прилагат сеанси на масова хипноза, в такова състояние ще изпада населението на цели страни. Всички опити на военните да поразят гигантите ще бъдат безполезни: неочакваното им появяване и изчезване няма да даде възможност да се организира отбраната на градовете, а опитите да бъдат атакувани с оръжие ще бъдат обречени на неуспех. Военните ще бъдат деморализирани от факта, че мислите им мигновено се четат, силата на оръжието се помита от неведома сила, а при организиране на масирано нападение обектът загадъчно изчезва.

Над градовете и особено над военните обекти ще започнат да се появяват летящи обекти, напомнящи чинии. Тези апарати на гигантите, увисвайки над земята, ще влияят върху приборите и апаратите, използващи електрическа енергия. Ще спират двигателите на автомобили, влакове, кораби и самолети, ще гасне светлината по домовете, ще престанат да работят медицински прибори и компютри, ще спрат електроцентрали, ще се наруши отоплението на сградите и т.н. Системите за насочване и управление на ракетите ще останат без ток и ще излязат от строя. Атомните електроцентрали, лишени от управление, ще започнат да се взривяват и да заразяват Земята с радиоактивни отпадъци.

Опитите да се свалят летателните апарати на гигантите с ракети ще бъдат несполучливи, тъй като ракетите ще попаднат в силно енергийно поле и ще се отклонят или ще бъдат свалени чрез насочен енергиен лъч. Способността на летателните апарати рязко да променят с огромна скорост посоката на полета ще направи невъзможно по тях да се води прицелен огън. Възможността им неочаквано да изчезват и да се появяват (дематериализация и материализация) ще определи фактора изненада, който е важен при бойните действия. Това че не могат да се открият местата им на базиране (подземна локализация), ще бъде още един от губещите фактори в борбата с тях.

Броят на летателните апарати ще нараства и скоро цялата енергийна система на нашата цивилизация ще бъде разрушена. Ядреният потенциал ще бъде неутрализиран. Ще престанат да се движат влакове и — да летят самолети, ще стане трудно да се лекуват болните, да се водят научни изследвания, ще спре промишлеността, в селското стопанство ще настъпи упадък, домовете ще се осветяват със свещи, а отоплението ще бъде с дърва. Ще настъпят глад и болести. Хората ще се оттеглят в горите и ще започнат да водят примитивен начин на живот. Те ще измират с милиони. Постепенно оцелелите ще подивеят, а след няколко поколения човечеството ще се превърне в група немногобройни полудиви племена.

Нашата цивилизация ще бъде унищожена. Постиженията ни, основани върху знанията за физическия свят, не могат да съперничат на лемурийците, опиращи се на законите за финия свят. Енергията на Онзи свят е по-силна. Лемурийците ще разрушат нашата цивилизация, без дори да понесат загуби! Те са много по-силни от нас!

Възможно ли е нападение на лемурийците от Шамбала над нашата цивилизация? Глобално погледнато, не е изключено, тъй като по природните закони по-силният побеждава по-слабия. Да анализираме обаче въпроса от историческа гледна точка.

Цивилизацията на лемурийците възниква и се развива преди милиони години на основата на знанията от Всеобщото информационно пространство, тъй като по онова време не съществува принципът SoHm. Тоест за развитието си лемурийците използват знанията на Онзи свят — формата на живот във финия свят. Затова преди всичко те са усвоили енергията на Онзи свят. Тяхната цивилизация има най-дългия период без войни на Земята и затова се развива до най-висока степен. Независимо от това все пак възникват противоречия, които прерастват във война, по време на която се прилага енергията на финия свят. Допуснат е изключително голям грях — божествените знания на Онзи свят са използвани не в името на съзиданието, а на разрушението.

Съзнавайки предвещанията за глобална катастрофа, духовно най-издигнатите от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на дълбоко сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-добрите сред тях, които владеят феномена „дематериализация-материализация“ на човешкото тяло, организират подземната техногенна цивилизация на лемурийците, за да се запазят и да развиват техническите постижения на цивилизацията, както и да охраняват създадения Генофонд. Те овладяват самообновяването на клетките на организма и затова на практика стават безсмъртни. Така са създадени Шамбала и Агарти.

След глобалната катастрофа и гибелта на Лемурия лемурийците от Шамбала и Агарти оказват влияние върху развитието на атлантическата цивилизация (появяването на Синовете на Боговете). Когато духовното равнище на атлантите става достатъчно високо, а някои от тях вече попълват и Генофонда на човечеството, лемурийците от Шамбала и Агарти започват да им разкриват древните знания на Лемурия. На тяхна база цивилизацията им бързо прогресира, но не се преборва със съблазънта да разрешава противоречията си по военен път. Още веднъж е допуснат грях и божествените знания на Онзи свят са използвани в името на злото, което довежда и тази цивилизация до глобална катастрофа.

Висшият разум отчита двойния грях и въвежда за петата раса (нашата цивилизация) принципа SoHm, следствие от което е блокирането на достъпа до знанията на Онзи свят. Лемурийците от Шамбала и Агарти, като използват пророците, излизащи от Генофонда на човечеството, са се старали и се стараят да насочат развитието на нашата цивилизация по пътя на прогреса. Но ние, за разлика от атлантите, поради принципа SoHm, не можем самостоятелно да стигнем до Всеобщото информационно пространство и да използваме знанията на Онзи свят. Изцяло сме зависими от Шамбала и Агарти. Колкото знания ни предадат, толкова и имаме. Цивилизацията ни дори е по-зависима от тях в сравнение с атлантите. Оттук и изводът, че нашата цивилизация (както и атлантите) е рожба на Шамбала и Агарти.

А кой воюва със собственото си дете? Никой.

Може ли да се намери Шамбала?

Когато се приготвяхме за хималайската експедиция, мнозина ни питаха дали не сме тръгнали да търсим Шамбала. По време на самата експедиция стигнахме до извода за съществуването на Генофонда и помислихме, че точно той е Шамбала. Но след цялостния анализ и допълнителните сведения разбрахме, че е само част (макар и основна) от Шамбала и Агарти, че те включват и техногенната подземна цивилизация на лемурийците като активна съставка на Генофонда на човечеството, че Шамбала и Агарти са цяла система от подземен живот.

Мисля, че не е възможно да се намери Шамбала, тя е над нас и до нас, живее паралелно с нас, невидима и загадъчна, и ни изучава. Не е възможно да посетим Шамбала (да им отидем на гости), защото това не е необходимо за лемурийците — и без това за тях сме като разтворена книга. След като се откажем от своята надменност, трябва да осъзнаем, че равнището на умственото ни развитие е по-ниско от Шамбала — с толкова, с колкото ние се различаваме от първобитния човек, въоръжен с каменна брадва.

Религията предсказва, че някога ще настъпи „Златният век“, или векът на истината, когато ще започнат да ни се разкриват древните знания на Лемурия, свято съхранявани в Шамбала и Агарти. Навярно обаче Шамбала и Агарти ще отчетат, че дори тези знания не са предпазили атлантите да не използват чудодейните технологии на лемурийците за злини и суета, довели до гибел цивилизацията им.

Дали ще настъпи „Златният век“? Всичко зависи от нас самите. Ако успеем да разберем простия божествен постулат: „Трябва да се живее с чиста душа“, ако тази психология се вкорени у хората и се превърне в основа на съществуването им, може да се очаква, че някой от нас (а може би мнозина) ще бъде допуснат в Шамбала, където с очите си ще види удивителния свят на бъдещето, където ще му бъдат предадени невероятни знания, способни коренно да променят света. Още веднъж повтарям, че Шамбала ни изучава и знае всичко за нас. Затова има един-единствен път да се доберем до нейните чудодейни технологии — да заслужим доверието с всеобхватни чисти помисли. Мисля, че психоенергийната бариера, която изпитах върху себе си в сомати-пещерата, е насочена от Шамбала. Не успях да видя Шамбала, но я усетих, почувствах силата й.

Наивно е да си въобразяваш, че ако имаш чисти помисли, ще бъдеш допуснат в Шамбала. Тя борави с общочовешки категории. В нашия огромен свят, в бурята от страсти и човешки въжделения един човек не решава нищо. Не трябва кой знае какво въображение, за да си представим, че ако някои знания на Шамбала попаднат в ръцете на един човек и се реализират в нова технология, веднага ще започнат шпионаж, уговорки на военните… и тази технология ще се превърне в ново страшно оръжие. Шамбала, като отчита печалния опит на Атлантида, ще пази свято своите тайни, докато на земната повърхност възтържествува масовата психология на добрите помисли и чистота на душите.

Дали ще го постигнем? Не знам. Засега Шамбала пази живота на Земята: техногенната подземна цивилизация на лемурийците свято охранява човечеството, защото не ни вярва, защото сред нас все още има твърде малко чисти души.

Засега ни е разрешено по пътя на логиката и научното мислене да осъзнаем какво е Шамбала. Но дори и това ще донесе плодове, ще знаем, че не сме сами на Земята, че паралелно с нас върви друг живот, че добрите помисли и чистотата на душите ще доведат до прогрес и разцвет. Трябва да се помни, че хората от Шамбала живеят с рафинирано чиста душа. Невижданата й сила е кристално чистата човешка душа.

Не е възможно Шамбала да се открие като археологическа находка. Тя е над това.

Бележки

[1] От Висшия разум е определен основният път на взаимоотношения между финия и физическия свят в антропогенезиса — във физическото тяло на детето влита духът

[2] В това няма нищо свръхестествено, след като дори в недрата на нашата по-слабо развита цивилизация се срещат адепти, а има и сведения за възможността за материализация на мисълта (Саи Баба).